Усилвателите на мощност, за разлика от „слаботоковите” устройства, каквито са смесителните пултове и устройствата за обработка на звук винаги са били най-ненадеждните елементи на звуковите системи. Повече от ясно е защо - останалите устройства за обработка на звук работят със сигнали с малки нива, а елементите им с голям запас по мощност. Ако вземем за пример транзисторите, които се използват в звукочестотната част - те рядко са натоварени и на 20% от допустимата мощност. При такъв 5-кратен запас по мощност те могат да работят практически вечно (естествено при отсъствие на фабрични дефекти).
Съвсем друга е ситуацията с усилвателите на мощност. Тяхното име говори за основната им функция. На изходните транзистори се налага да разсейват значителна мощност и за осигуряването на надеждна работа често се използва голям брой от тях в паралел. Но да осигурим 5-кратен запас по мощност и тук би било истински разкош и сериозно разточителство. Затова и резервите при тях са много по-малки. На практика дори еднократно надвишаване на допустимата мощност на транзистор може да доведе до дефектирането му. Въпреки това усилвателите работят надеждно и заслугата е на мерките за защита.
Усилвателят практически никога не работи с активно съпротивление 4 или 8 Ома, при каквото са специфицирани техническите му характеристики. Импеданса на акустичните системи (АС) представлява сложно комплексно съпротивление, зависещо от честотата и нивото на подавания звуков сигнал. На някои честоти импеданса на АС може да падне до значително по-ниски стойности (например 4-омова нискочестотна АС може да падне до 2 Ома или по-малко). Освен това, в реалността съществуват лоши кабели, окъсяващи конектори и други подобни „екстри”. В такива моменти усилвателят трябва да издържи на претоварванията и да оцелее.
Ще разгледаме набързо интелигентният набор от защити, които трябва да има във всеки съвременен мощен усилвател.
В еволюционен план на защитите от претоварване по изход, най-простата е схемата на токовия ограничител със стопяем предпазител. Тя ограничава тока през изходните транзистори до някакво предварително зададено ниво. При този метод мощността, която се разсейва от транзисторите при сработването на защитата се изменя при промяна на нивото на изходния сигнал и ако той превиши максимално допустимата - прекъсва предпазител.
Следващата степен в развитието на системите за защита е т.н. U-I (напреженово-токов) ограничител. Такава система реагира непосредствено на мощността, разсейвана от изходните транзистори. Тя може доста по-надеждно да ги ограничи в зоната им на безопасна работа, за разлика от стопяем предпазител. Важно е да се отбележи, че този вид защита може да има и един сериозен недостатък - преждевременно сработване, доловимо на слух като пукане или пращене в пиковете на сигнала.
За да се избягнат гореописаните проблеми, в съвременните усилватели се използва двустепенна защита от претоварване в изхода.
Първата степен е безенерционна, мигновено реагираща на късо съединение в изхода или значително понижаване на съпротивлението на товара. На практика тя никога не се включва при изправна АС. Втората степен може да се включи примерно след 5 мс. след като е настъпило претоварването и управлява вграденият лимитер на входа на усилвателя, който линейно намаля входния сигнал. В резултат на това взаимодействие защитата не "подрязва" върховете на сигнала, а меко и линейно намаля общото ниво. Това позволява сработването на защитата да стане незабележимо на слух. Дори да допуснем, че все пак има леко краткотрайно претоварване, в следствие на пониженото комплексно съпротивление на товара, то трябва да сме сигурни, че качеството на звука в такива режими няма да пострада. Този вид защита има и други положителни страни. Тя позволява леко и безопасно да се използва т.н. динамична мощност на транзисторите (краткотрайно транзисторите могат да отдадат значително по-голяма мощност, отколкото в статичен режим). Това дава възможност за отдаване към товара на кратковременни токови импулси с много по-голяма амплитуда от номиналната. Разбира се този принцип не е някаква новост, но е почти задължителен в новите модели мощни усилватели от среден и висок клас.
Едно от устройствата, което значително влияе на надеждността на усилвателя и особено на АС е вграденият clip-лимитер (понякога наричан компресор или clip-компресор). За разлика от по-старите модели, съвременната елементна база дава възможност за по-голям динамичен диапазон и съответно при претоварване усилвателят да свири по-добре. Подаването на по-високо входно ниво може да доведе до ограничаването на нискочестотните динамични пикове, макар от това и да не произтичат изкривявания. Това води до свиване на динамичните характеристики на музиката, т.е. при претоварване по входно ниво силата на високите честоти се увеличава за сметка на ниските и това на слух се приема като един вид подобряване на "яркостта" на звука. Естествено, това е свързано с голяма опасност за ВЧ говорителите, тъй като подаваната към тях мощност нараства. Колкото по-голямо е претоварването по вход – толкова е по-голяма е опасността за говорителите. Мощността във високочестотния спектър на сигнала расте, както заради входното ниво и така и за сметка на изкривяванията, породени от претоварването.
Вграденият в усилвателя клип-лимитер реагира именно на възникналите изкривявания и линейно намалява общото ниво на входния сигнал, докато изчезнат. При това не е важно на каква честота са възникнали изкривяванията – общото ниво се понижава, съответно не се забелязва увеличение на нивото на мощността на ВЧ съставляващите на сигнала, както и няма промяна в тоналния баланс.
Друга неприятност, която може да извади ВЧ-говорителите от строя е появата на променливо напрежение с висока честота и голяма амплитуда. Обикновено мощността на използваните ВЧ говорители в една АС е значително по-малка от мощността на самата система (примерно при АС с мощност 400W - ВЧ говорителят рядко е повече от 40-50W). При използването на недостатъчно качествени смесители или кросовери е възможно появяването на променливо напрежение с висока честота от тяхното самовъзбуждане [или микрофония]. Подобни мощни ВЧ колебания може да възникнат и в звукова система с интерконекти в лошо състояние. Тогава усилвателят би отдал пълната си мощност именно във ВЧ лентата. В горният пример това прави около 10 пъти претоварване, което бързо ще ги повреди. За предотвратяването на подобни ситуации усилвателите се оборудват с филтри и защити от немузикални ВЧ съставляващи. Ако нивото им достигне критична стойност, усилвателят блокира входния сигнал и изключва товара.
И накрая, какво ще се случи с АС, ако усилвателят все пак излезе извън строя, въпреки всички мерки? При повреда на усилвателят в изхода му може да се появяви смъртоносното за АС постоянно напрежение. Под неговото въздействие звуковата бобина на говорителят се „пали” и изгаря за няколко секунди!
Важно е да се отбележи, че цената на съвременните АС е съпоставима с тази на усилвателя, така че ролята на защитата от постоянно напрежение в изхода е може би най-значима. При възникване на такова, защитата прекъсва връзката между АС и изхода на усилвателя с помощта на реле. Релето трябва да е е съобразено с комутираната мощност. За абсолютна защита на АС от подобни ситуации е възможно дублирането на релето с автономна симисторна защита, която при невъзможност за сработване на релето замася
ва изхода на усилвателя и предпазва АС от повреда.
източник http://www.bgaudioclub.org/forum/viewtopic.php?t=179
_________________
Времето е най-ценният ни ресурс, защото е единственият, който не можем да възстановим.
петък, 14 август 2009 г.
понеделник, 10 август 2009 г.
събота, 8 август 2009 г.
Psychedelic rock
Psychedelic rock is a style of rock music that is inspired or influenced by psychedelic culture and attempts to replicate and enhance the mind-altering experiences of psychedelic drugs.[1] It emerged during the mid 1960s among garage and folk rock bands in Britain and the United States. Psychedelic rock bridged the transition from early blues-based rock to progressive rock, art rock, experimental rock, hard rock and eventually heavy metal. It also drew on non-Western sources such as Indian music's ragas and sitars.
The musical style typically features:
* electric guitars -- 12-strings being preferred for their 'jangle';
* elaborate studio effects, such as backwards taping, panning (sound placement in the stereo field), phasing, long delay loops, and extreme reverb;
* exotic instrumentation, with a particular fondness for the sitar and tabla;
* a strong keyboard presence, especially Hammond, Farfisa, and Vox Organs, the Rhodes electric piano, Harpsichords, and the Mellotron (an early tape-driven 'sampler');
* a strong emphasis on extended instrumental solos; and/or
* modal melodies and surreal, esoterically-inspired, or whimsical lyrics.
http://www.youtube.com/watch?v=cgyVB6lMo64
The musical style typically features:
* electric guitars -- 12-strings being preferred for their 'jangle';
* elaborate studio effects, such as backwards taping, panning (sound placement in the stereo field), phasing, long delay loops, and extreme reverb;
* exotic instrumentation, with a particular fondness for the sitar and tabla;
* a strong keyboard presence, especially Hammond, Farfisa, and Vox Organs, the Rhodes electric piano, Harpsichords, and the Mellotron (an early tape-driven 'sampler');
* a strong emphasis on extended instrumental solos; and/or
* modal melodies and surreal, esoterically-inspired, or whimsical lyrics.
http://www.youtube.com/watch?v=cgyVB6lMo64
сряда, 5 август 2009 г.
Mid-Side recording
Mid-Side recording
Mid-side (MS) recording e микрофонна техника, при която един микрофон е насочен директно към звукоизточника. С този микрофон се записва центъра center (mid) channel.Друг микрофон се насочва на 90 градуса спрямо същия звукоизточник.С него се записва стрео звуковата картина.
За точно възпроизвеждане на повечето възпроизвеждащи аудио системи е необходимо MS recordings да се конвертират към стандарта left/right (also called AB) track.
degrees away from the source to record the stereo image. For proper playback on most systems, MS recordings must be converted to your standard left/right (also called AB) track.
Mid-side (MS) recording e микрофонна техника, при която един микрофон е насочен директно към звукоизточника. С този микрофон се записва центъра center (mid) channel.Друг микрофон се насочва на 90 градуса спрямо същия звукоизточник.С него се записва стрео звуковата картина.
За точно възпроизвеждане на повечето възпроизвеждащи аудио системи е необходимо MS recordings да се конвертират към стандарта left/right (also called AB) track.
degrees away from the source to record the stereo image. For proper playback on most systems, MS recordings must be converted to your standard left/right (also called AB) track.
